прельсти́тель

прельсти́тель [прельститель]

САР-1 ‹Прельсти́тель›, ля. с. м.
Тотъ, кто прельщаетъ кого, подаетъ поводъ къ прельщенію.
‹Діаволъ прельститель Еввы›.
→САР-1 т.3, с.1181

чс 1 Акф=1

gr прельсти́тель: S,m,anim; sg,nom