проначе́ртавати
проначе́ртавати [проначертавати]
Фл ‹Проначертывати›, ‹проначертавати›, ‹проначертати›. Совр. нет. ▸ Предначертать. ◂ Ирм., гл. 1, п. 6.
чс -
проначе́ртавати [проначертавати]
Фл ‹Проначертывати›, ‹проначертавати›, ‹проначертати›. Совр. нет. ▸ Предначертать. ◂ Ирм., гл. 1, п. 6.
чс -