препита́тисѧ

препита́тисѧ [препитатися]

Фл ‹Препитатися›. Совр. нет. ▸ Прокармливаться. ◂ Усп. сб. 54 г 31.

САР-1 ‹Препита́тися›, та́хся, та́юся. гл. возвр. Сл. недост.
Прокормиться.
‹Милуяй нищаго, самъ препитается›. Притч. XXII. 10.
→САР-1 т.4, с.825

чс 1

gr препита́тися: V,pf,intr,med; :