препита́тисѧ
препита́тисѧ [препитатися]
Фл ‹Препитатися›. Совр. нет. ▸ Прокармливаться. ◂ Усп. сб. 54 г 31.
САР-1 ‹Препита́тися›, та́хся, та́юся. гл. возвр. Сл. недост.
Прокормиться.
‹Милуяй нищаго, самъ препитается›. Притч. XXII. 10.□
→САР-1 т.4, с.825
чс 1
gr препита́тися: V,pf,intr,med; :