претѧ́гнꙋти

претѧ́гнꙋти [претягнути]


СЦРЯ ‹претяга́ти› ‹га́ю›, ‹га́еши›; ‹претягну́ти›, гл. д. Церк. ▸ Перетягивать, перевѣшивать. ◂


Фл ‹Претягнути›. Совр. нет. ▸ Опоясать; перетянуть. ◂ Гр. Наз. XI в., 310.


чс *


gr претя́гнути: V,pf,tran; :