придержа́тисѧ
придержа́тисѧ [придержатися]
САР-1 ‹Придержу́ся›, держишися, жа́хся, жа́тися. Сл. просто же ‹Приде́рживаюсь›, ся, ешься, жа́лся, жу́ся, жа́ться, приде́рживаться.
1)Во образѣ глагола страд.
Держуся съ легка за что.
‹Яко придержится чресленникъ къ чресламъ мужа›. Іерем. XIII. 11.□
2) * Приверженъ есмь къ кому, предаюся.
‹Не придержащимся Господа›. Соф. I. 6.□
→САР-1 т.2, с.623
Перев ‹Прилегать›. Занѐ, ꙗ҆́коже придержи́тсѧ чре́сленикъ ко чреслѡ́мъ мꙋ́жа, та́кѡ прилѣпи́хъ мнѣ̀ (ве́сь) до́мъ і҆и҃левъ Как повязка прилегает к бедрам человека, так Я прижимал к Себе род Израиля (Иер 13:11) (Библия. Современный русский перевод. РБО)
чс *
gr придержа́тися: V,ipf,intr,med; :