придержа́тисѧ
придержа́тисѧ [придержатися]
САР-1 ‹Придержу́ся›, держишися, жа́хся, жа́тися. Сл. просто же ‹Приде́рживаюсь›, ся, ешься, жа́лся, жу́ся, жа́ться, приде́рживаться.
1)Во образѣ глагола страд.
Держуся съ легка за что.
‹Яко придержится чресленникъ къ чресламъ мужа›. Іерем. XIII. 11.□
2) * Приверженъ есмь къ кому, предаюся.
‹Не придержащимся Господа›. Соф. I. 6.□
→САР-1 т.2, с.623
чс *
gr придержа́тися: V,ipf,intr,med; :