приѻ́бщникъ

приѻ́бщникъ [приобщник]

Фл ‹Приобщник›. Совр. нет. ▸ Участник; сообщник. ◂ Гр. Наз. XI в., 121.

чс 2 МнК=1

gr прио́бщникъ: S,m,anim; sg,nom

См| прїѻ́бщникъ