разгони́ти

разгони́ти [разгонити]

Фл ‹Разгонять›, ‹разганяти›, ‹разгонити› — совр. нет). ▸ Гоня, заставить разбежаться; распространять; развеивать; постепенно увеличивать (дрр. нет). ◂ Усп. сб., 33 в 8.

чс 2 МнК=1

gr разгони́ти: V,pf,tran; inf