срастлѣва́тисѧ
срастлѣва́тисѧ [срастлеватися]
od оскверняться
Дч ‹срастлѣва́ти-сѧ› повреждать, осквернять, оскверняться. Кан. анг. пѣс. 5.
СЦРЯ ‹срастлѣва́тися› ‹ва́юся›, ‹ва́ешися›, гл. стр. Церк. ▸ Быть срастлѣваему. ◂
Фл ‹Срастлеватися›, ‹срастлитися›. Совр. нет. ▸ Оскверняться. ◂ Сб., Срезн.
чс *
gr срастлѣва́тися: V,ipf,intr,med; :