стꙋжа́ѧй
стꙋжа́ѧй [стужаяй]
od ‹Стꙋжаѧ́й› → ‹Стꙋжаѧ̀› притеснитель, угнетатель, 2. гонитель, враг, противник
Дч* прич. (греч. θλίβων) — притесняющий, угнетающий; гонитель, враг, противник. Мно́зи и҆згонѧ́ющїи мѧ̀ и҆ стꙋжа́ющїи мѝ (Пс. 118, 157□).
чс 4 МнП=1 МнК=1