сꙋпроти́вникъ
сꙋпроти́вникъ [супротивник]
od противник, равный по силе
Фл ‹Сопротивник›. (‹супротивник› — совр. нет). ▸ Противник, враг (совр. устар.); дьявол (совр. нет). ◂ Супр., 361, 12. Гр. Наз. XI в., 61.
САР-1 ‹Проти́вникъ› и ‹Супроти́вникъ›, ка. с. м. ‹Проти́вница›, и ‹Супроти́вница›, цы. с. ж.
Соперникъ въ какомъ дѣлѣ; супостатъ.
‹Преодолѣть, побѣдить противниковъ›.
→САР-1 т.4, с.1098
чс *
gr супроти́вникъ: S,m,anim; :