і҆́ктеръ
і҆́ктеръ [иктер]
od ‹И҆́ктеръ› желтуха, ржавчина
Дч* сущ. (греч. ἵκτερος) — ржавчина. гла́дъ а҆́ще бꙋ́детъ на землѝ, гꙋби́телство а҆́ще бꙋ́детъ, воздꙋ́ха растлѣ́нїе и҆ і҆́ктеръ, прꙋ́зи и҆ гꙋ́сєницы а҆́ще бꙋ́дꙋтъ, и҆ а҆́ще ѡ҆скорби́тъ и҆̀хъ вра́гъ пред̾ гра́дами (2 Пар. 6, 28□).
Алекс ‹і́ктеръ›, 2 Парал: 6. 28□. желтая болѣзнь. Смотри новоисправленную библію, противъ сея рѣчи на полѣ примѣчаніе.
чс 1