ѡ҆горчава́тисѧ

ѡ҆горчава́тисѧ [огорчаватися]

Фл ‹Огорчевати(ся)›, ‹огорчавати(ся)›. Совр. нет. ▸ Огорчать(ся). ◂ Жит. Ант. С., 5. Нил. Сор., Устав, 46. Пл. Иер., 1, 4.

чс 1 Проч=1

gr ѡгорчава́тися: V,ipf,intr,med; inf