ѡ҆зира́ти
ѡ҆зира́ти [озирати]
Фл ‹Озирать›, ‹озреть› Совр. устар. ▸ Осматривать. ◂ Супр., 502, 25. Усп. сб. 243 а 22.
САР-1 ‹Озира́ю›, ешь, ра́ть. гл. д.
Въ кругъ осматриваю, оглядываю что; окидываю глазами.
‹Стоялъ и озиралъ насъ быстрыми глазами›. В. Петр. Ен.
→САР-1 т.3, с.143
чс *
gr ѡзира́ти: V,ipf,tran; :