ѹ҆вѣщева́тисѧ

ѹ҆вѣщева́тисѧ [увещеватися]

Фл ‹Увещеватися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘увещевать’. ◂ Жит. Стеф. Перм., 683.

Дерив Возвр. к ѹ҆вѣщева́ти

чс 1

gr увѣщева́тися: V,ipf,intr,med; inf