ꙗ҆́зва
ꙗ҆́зва [язва]
od рана, удар
od ‹Ѧ҆зва› щель, расселина, 2. рана, 3. поражение, избиение, 4. рубец, шрам, 5. падалище, падаль, 6. полузажившая рана, язва
Сд 1. рана, τραύμα: ꙗ҆́кѡ мꙋ́жа ѹ҆би́хъ въ ꙗ҆́звꙋ мнѣ̀ и ю҆́ношꙋ въ стрꙋ́пъ мнѣ ибо убил я мужа на рану себе и юношу во вред себе (Быт 4,23□); ѻ҆́ко за ѻ҆́ко… ꙗ҆́звꙋ за ꙗ҆́звꙋ, вре́дъ за вре́дъ глаз за глаз, рану за рану, ушиб за ушиб (Исх 21,24–25□); а҆́ще не ви́жꙋ на рꙋкꙋ̀ є҆гѡ̀ ꙗ҆́звы гвозди̑нныѧ… не и҆мꙋ̀ вѣ́ры если не увижу на руках Его ран от гвоздей… не поверю (Ин 20,25□); а҆́зъ бо ꙗ҆́звы гдⷵа і҆и҃са на тѣ́лѣ мое́мъ ношꙋ̀ ибо я ношу раны Господа Иисуса в теле моем (Гал 6,17□); 2. удар, πληγή: є҆щѐ є҆ди́нꙋ ꙗ҆́звꙋ а҆́зъ наведꙋ̀ на фараѡ́на и҆ на є҆гѵ́петъ еще один удар наведу Я на фараона и Египет (исх 11,1).
Св рана, иногда — зараза, чума. Стрелы младенец быша язвы их (Пс. 63, 8□) — язвы от них (удары врагов были то же), что стрелы младенцев, т.е. пущенные малыми детьми, были безвредны и цели не достигали.
Дч* сущ. (греч. τραῦμα) — щель, расселина; (πληγή) рана; поражение, избиение; (μώλωψ) язвина, рубец; (μάστιξ) рана от побоев (2 Макк. 9, 11□); (πτῶμα) падаль, поверженное, как труп, тело; полузажившая рана; (στίγμα) рубец, шрам; (τρῶσις) рана. И҆ разве́рзе бг҃ъ ꙗ҆́звꙋ на че́люсти, и҆ и҆зы́де и҆з̾ неѧ̀ вода̀ (Суд. 15, 19□). и҆ и҆збѝ и҆̀хъ ѿ а҆рои́ра, до́ндеже прїитѝ въ мені́ѳъ, два́десѧть градѡ́въ, и҆ да́же до а҆ве́лѧ вїногра́дѡвъ, ꙗ҆́звою вели́кою ѕѣлѡ̀ (Суд, 11, 33). стрѣ́лы младе́нєцъ бы́ша ꙗ҆́звы и҆́хъ (Пс. 63, 8□).
Алекс ‹я́звы егѵ́петскія›, т. е. казни отъ Бога посланныя на Египтянъ, дабы отпустили народъ Израильскій. Оныхъ язвъ считается десять въ книгѣ Исход: […]
чс 107 ВЗ=49 АП=3 Окт=2 МнП=2 МнО=2 МнС=2 МнК=10 ТрП=1 ТрЦ=1 Трб=2 СлП=1 Тип=1 Проч=2