ꙗ҆жде́нїе
ꙗ҆жде́нїе [яждение]
od ‹Ѧ҆жде́нїе› езда
Дч* сущ. (греч. ἱππασία) — езда. ꙗ҆́кѡ всѧ́деши на ко́ни твоѧ̑, и҆ ꙗ҆жде́нїе твоѐ спасе́нїе (Авв. 3, 8□).
СЦРЯ ‹яжде́ніе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Тоже, что ‹ѣжде́ніе›. ◂ Яко всядеши на кони твоя, и яжденіе твое спасеніе. Аввак. III. 8.□
Фл ‹Яждение›, ‹еждение›. Совр. нет. ▸ Езда. ◂ Г. Ам., л. 124.
чс 2