вели́читисѧ
вели́читисѧ [величитися]
Фл ‹Величитися›. Совр. нет. ▸ Увеличиваться; возвышаться. ◂ ВМЧ, Дек., 1078.
чс -
См. вели́чити:
вели́читисѧ [величитися]
Фл ‹Величитися›. Совр. нет. ▸ Увеличиваться; возвышаться. ◂ ВМЧ, Дек., 1078.
чс -
См. вели́чити: