возвѣ́ѧнїе [возвеяние]
Фл ‹Возвеяние›. Совр. нет. ▸ Действие по зн. гл. ‘возвеяти’, дуновение. ◂ Соф. II лет., 182.
Дерив Действие по гл. возвѣ́ѧти
чс -
См. возвѣ́яти: