возвѣ́ѧнїе

возвѣ́ѧнїе [возвеяние]


Фл ‹Возвеяние›. Совр. нет. ▸ Действие по зн. гл. ‘возвеяти’, дуновение. ◂ Соф. II лет., 182.


Дерив Действие по гл. возвѣ́ѧти


чс -

См. возвѣ́яти: