довѣ́дѣти [доведети]
od знать
Сд ‹довѣ́дѣти (довѣ́мъ)› знать, οἶδα: что́ же а҆́зъ тебѣ̀ принесꙋ̀, не довѣ́мъ я же не знаю, что Тебе принести (гл 4 сб Повеч К, 9–2). Ср. недовѣ́домый.
чс *
gr довѣ́дѣти: V,ipf,intr; :