женихо́въ

женихо́въ [женихов]


СЦРЯ ‹женихо́въ› ‹а›, ‹о›, прит. ▸ Принадлежащій, или свойственный жениху. ◂


ГлтНЗ (τοῦ νυμφίου, sponsi) – женихов: жениха. Ин 3:29 дрꙋ́гъ женихо́въ – ра́достїю ра́дꙋетсѧ за гла́съ женихо́въ.


Дерив Притяж. к жени́хъ


чс 9 ЕВ=2 ЕВБ=2 МнС=1 МнК=4


gr женихо́въ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc