женихо́въ
женихо́въ [женихов]
СЦРЯ ‹женихо́въ› ‹а›, ‹о›, прит. ▸ Принадлежащій, или свойственный жениху. ◂
ГлтНЗ (τοῦ νυμφίου, sponsi) – женихов: жениха. Ин 3:29□ дрꙋ́гъ женихо́въ – ра́достїю ра́дꙋетсѧ за гла́съ женихо́въ.
Дерив Притяж. к жени́хъ
чс 9 ЕВ=2 ЕВБ=2 МнС=1 МнК=4
gr женихо́въ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc