за́портокъ
за́портокъ [запорток]
od ‹Запо́ртокъ› яичная скорлупа
Дч* ‹запо́ртокъ› сущ. (греч. οὔριον) — яичная скорлупа. Ꙗ҆́ица а҆́спїдска разби́ша и҆ поста́въ паꙋчи́нный ткꙋ́тъ, и҆ хотѧ́й ѿ ꙗ҆́ицъ и҆́хъ ꙗ҆́сти, разби́въ за́портокъ (є҆гѡ̀), ѡ҆брѣ́те и҆ въ не́мъ васїлі́ска (Исаии 59, 5□).
СЦРЯ ‹за́портокъ› ‹тка›, с. м. Церк. 1) ▸ Скорлупа яичная. ◂ Хотяй отъ лицъ ихъ ясти, разбивъ запортокъ его, обрѣте въ немъ василиска. Исаіи LIX. 5.□ 2) ▸ Дохлое яйцо, болтунъ, дохлецъ. ◂ Якоже кокошъ часто возстаетъ съ гнѣзда своего, запортки творитъ. Прол. Март. 21.
чс 1 ВЗ=1
gr за́портокъ: S,m,inan; sg,nom/acc