и҆стончева́тисѧ

и҆стончева́тисѧ [истончеватися]

Фл ‹Истончеватися›, ‹истоняватися›. Совр. нет. ▸ Делаться тонким, слабым. ◂ Брун. Толк. Псалт., 298. Микл.

чс *

gr истончева́тися: V,ipf,intr,med; :