назна́менати

назна́менати [назнаменати]

Св ‹назна́менати, -ова́ти› — назначить, означить, давать разуметь: назнаменуя, коею смертию прославит Бога (Ин. 26, 19).

СЦРЯ ‹назна́меновати› ‹ную›, ‹нуеши›; ‹назнамена́ти›, гл. д. Церк. 1) ▸ Означать, давать знаменіе. ◂ Сіе же глаголаше (Іисусъ Христосъ), назнаменуя, коею смертію хотяше умрети. Іонн. XII. 33. Тебе едину помощницу роду человѣческому, Богородице Маріе, Зиждитель всѣхъ рождествомъ своимъ назнамена. Мин. мѣс. Мая 21. 2) ▸ Осѣнять знаменіемъ креста. ◂ Молитва, во еже назнаменати отроча. Треб. 2.

Фл ‹Назнаменати›. Совр. нет. ▸ Обозначать (обозначить); указывать (указать); отмечать; означать; изобразить; наложить печать; осенить крестным знамением. ◂ Супр., 343, 13. Изб. 1073 г., 225.

ГлтНЗ (σημαίνειν, significare; σημειοῦν notare) – предзнаменовать: извещать, предвозвестить; иметь на замечании. Деян 11:28 воста́въ же є҆ди́нъ ѿ ни́хъ, и҆́менемъ а҆га́въ, назна́менаше (ἐσήμανε, предвозвестил) дх҃омъ.

чс 4 Слж=1 Трб=1 Проч=2

gr назна́менати: V,pf,tran; inf