и҆счерпа́ти
и҆счерпа́ти [исчерпати]
Фл ‹Исчерпать›. ▸ Вычерпать; истрачивать; воспользоваться чем-л. (дрр. нет). ◂ Супр., 549, 20. Гр. Наз. XI в., 99.
чс *
gr исчерпа́ти: V,pf,tran; :
и҆счерпа́ти [исчерпати]
Фл ‹Исчерпать›. ▸ Вычерпать; истрачивать; воспользоваться чем-л. (дрр. нет). ◂ Супр., 549, 20. Гр. Наз. XI в., 99.
чс *
gr исчерпа́ти: V,pf,tran; :