надстоѧ́ти
надстоѧ́ти [надстояти]
Фл ‹Надстояти›, ‹надстоятельствовати›. Совр. нет. ▸ Стоять над кем-л., чем-л., быть начальником; наступати. ◂ Изб. 1073 г., 167 об.
чс *
gr надстоя́ти: V,ipf,intr; :
надстоѧ́ти [надстояти]
Фл ‹Надстояти›, ‹надстоятельствовати›. Совр. нет. ▸ Стоять над кем-л., чем-л., быть начальником; наступати. ◂ Изб. 1073 г., 167 об.
чс *
gr надстоя́ти: V,ipf,intr; :