наименова́тисѧ

наименова́тисѧ [наименоватися]

СЦРЯ ‹именова́ться› ‹ну́юсь›, ‹ну́ешься›; ‹наименова́ться›, гл. воз. ▸ Называться. ◂ Се ты Іудей именуешися. Римл. II. 17.

чс *

gr наименова́тися: V,pf,intr,med; :