нака́зоватисѧ

нака́зоватисѧ [наказоватися]

Фл ‹Наказоватися›. Совр. нет. ▸ Быть поучаемым; учиться; подвергаться наказанию. ◂ Палея Ист., 35.

чс 2 Проч=2

gr наказова́тися: V,ipf,intr,med; inf

См| наказова́тисѧ