нака́зоватисѧ

нака́зоватисѧ [наказоватися]


Фл ‹Наказоватися›. Совр. нет. ▸ Быть поучаемым; учиться; подвергаться наказанию. ◂ Палея Ист., 35.


чс 2 Проч=2


gr наказова́тися: V,ipf,intr,med; inf

См| наказова́тисѧ