наказова́тисѧ
наказова́тисѧ [наказоватися]
Фл ‹Наказоватися›. Совр. нет. ▸ Быть поучаемым; учиться; подвергаться наказанию. ◂ Палея Ист., 35.
САР-1 ‹Наказу́юся›, ешися, за́хся, жу́ся, ва́тися, за́тися. гл. возвр. Сл.1)
Научаюся, исправляюся.
‹Накажитеся вси судящіи земли›. Псал. XII. 10.□
‹Пріиде кротость на ны и накажемся›. Псал. LXXXIX. 10.□
2)Въ образѣ гл. стр. Подвергаюся наказанію, претерпѣваю за что нибудь наказаніе.
‹Ихъ же предахъ сатанѣ, яко да накажутся›. 1. Тим. I. 20.□
‹Немощію и язвою накажешися›. Іер. VII. 8.□
→САР-1 т.3, с.367
чс *
gr наказова́тися: V,ipf,intr,med; :
См| нака́зоватисѧ