наказова́тисѧ

наказова́тисѧ [наказоватися]

Фл ‹Наказоватися›. Совр. нет. ▸ Быть поучаемым; учиться; подвергаться наказанию. ◂ Палея Ист., 35.

САР-1 ‹Наказу́юся›, ешися, за́хся, жу́ся, ва́тися, за́тися. гл. возвр. Сл.1)
Научаюся, исправляюся.
‹Накажитеся вси судящіи земли›. Псал. XII. 10.
‹Пріиде кротость на ны и накажемся›. Псал. LXXXIX. 10.
2)Въ образѣ гл. стр. Подвергаюся наказанію, претерпѣваю за что нибудь наказаніе.
‹Ихъ же предахъ сатанѣ, яко да накажутся›. 1. Тим. I. 20.
‹Немощію и язвою накажешися›. Іер. VII. 8.
→САР-1 т.3, с.367

чс *

gr наказова́тися: V,ipf,intr,med; :

См| нака́зоватисѧ