пирова́нїе

пирова́нїе [пирование]

СЦРЯ ‹пирова́ніе› ‹я›, с. ср. ▸ Дѣйствіе пирующаго. ◂

Фл ‹Пирование›. ▸ Действие по зн. гл. ‘пировать’, пир. ◂ Бер.

Дерив Действие по гл. пирова́ти

Деривпи́ръ

чс 5 Проч=2

gr пирова́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc