пирова́нїе

пирова́нїе [пирование]


СЦРЯ ‹пирова́ніе› ‹я›, с. ср. ▸ Дѣйствіе пирующаго. ◂


Фл ‹Пирование›. ▸ Действие по зн. гл. ‘пировать’, пир. ◂ Бер.


Деривпи́ръ


Дерив Действие по гл. пирова́ти


чс 5 Проч=2


gr пирова́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc