подгнѣ́тъ

подгнѣ́тъ [подгнет]

Фл ‹Подгнет(а)›. Совр. нет. ▸ Растопка; побуждение. ◂ Изб. 1073 г., 55, 29.

чс *

gr подгнѣ́тъ: S,m,inan; :

См| подгнѣ́та