порази́тисѧ
порази́тисѧ [поразитися]
САР-1 ‹Поража́юсь›, ‹ся›, ешься, порази́лся, поражу́ся, жа́ться, порази́ться. гл. стр.
Поражаемъ бываю.
‹Иже аще плѣнится, поразится›. Исаіи. XIII. 16.□
→САР-1 т.5, с.58
чс *
gr порази́тися: V,pf,intr,med; :