преторза́тисѧ

преторза́тисѧ [преторзатися]


Фл ‹Преторгатися›, ‹преторзатися›, ‹преторгнутися›. Совр. нет. ▸ Разрываться; изнуряться. ◂ Супр., 418, 15. Ник. Панд., сл. 35, 36.


Дерив Возвр. к преторза́ти


чс -

См. преторза́ти, преторга́тисѧ, прето́ргнутися: