преторза́тисѧ

преторза́тисѧ [преторзатися]

Фл ‹Преторгатися›, ‹преторзатися›, ‹преторгнутися›. Совр. нет. ▸ Разрываться; изнуряться. ◂ Супр., 418, 15. Ник. Панд., сл. 35, 36.

Дерив Возвр. к преторза́ти

чс -

См. преторза́ти, преторга́тисѧ, прето́ргнутися: