привѣщава́ти

привѣщава́ти [привещавати]

od приговаривать, присказывать

СЦРЯ ‹привѣщава́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›, гл. д. Церк. ▸ Приговаривать, присказывать. ◂ И приближився вси цѣловати, равнѣ же и привѣщавати: се оставилъ еси любящихъ тя. Чинъ погреб. священниковъ.

Фл ‹Привещавати›. Совр. нет. ▸ Приговаривать. ◂ Чин. погреб. свящ. СЦРЯ.

чс 1 Трб=1

gr привѣщава́ти: V,ipf,tran; inf