привѣщава́ти

привѣщава́ти [привещавати]


od приговаривать, присказывать


СЦРЯ ‹привѣщава́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›, гл. д. Церк. ▸ Приговаривать, присказывать. ◂ И приближився вси цѣловати, равнѣ же и привѣщавати: се оставилъ еси любящихъ тя. Чинъ погреб. священниковъ.


Фл ‹Привещавати›. Совр. нет. ▸ Приговаривать. ◂ Чин. погреб. свящ. СЦРЯ.


чс 1 Трб=1


gr привѣщава́ти: V,ipf,tran; inf