произника́ти
произника́ти [произникати]
od достигать цветения
Фл ‹Произникати›, ‹произницати›, ‹произникнути›. Совр. нет. ▸ Показываться, выходить наружу; произрастать; происходить. ◂ Иер. 6, 1.
чс -
произника́ти [произникати]
od достигать цветения
Фл ‹Произникати›, ‹произницати›, ‹произникнути›. Совр. нет. ▸ Показываться, выходить наружу; произрастать; происходить. ◂ Иер. 6, 1.
чс -