прꙋгло̀

прꙋгло̀ [пругло]

Св ‹прꙋ́гло› — силок, петля, тенета.

Дч* ‹прꙋ́гло› сущ. сеть, петля. Пругло бысте на стражбе и якоже мрежа распростерта на Итаврии (Ос. 5, 1).

СЦРЯ ‹пру́гло› ‹а›, с. ср. Церк. ▸ Силокъ, петля, тенето. ◂ Ввержена же бысть нога его въ пругло. Іов. XVIII. 8. Яко птица изъ пругла исторгшася. Патер. Печ. лист. 35.

чс 3

gr пру́гло: S,n,inan; sg,nom/acc

См| прꙋ́гло