разорѧ́ѧй

разорѧ́ѧй [разоряяй]


ГлтНЗ (ὁ καταλύων, qui destruit) – разрушающий. Мф 27:40□ разорѧ́ѧй це́рковь и҆ тремѝ де́ньми созида́ѧй, сп҃си́сѧ са́мъ.


чс 14 ЕВ=2 ЕВБ=2 МнК=2 ТрП=1 ТрЦ=3


gr разоря́ти: V,ipf,tran; partcp,praes,act,plen,sg,m/n,nom

См· разорѧ́ти