сефꙋфа́мъ

сефꙋфа́мъ [сефуфам]


Ник [сѡфа́нъ, сефꙋфа́мъ] ‘Шефуфам’ (‘Шефуфан’) (Чис 26:39□ [Чис 26:42□], 1 Пар 8:5□) из сыновей Белы, первенца Вениамина, родоначальник поколения Шефуфамова.


чс 1


gr сефуфа́мъ: S,m,anim,persn; sg,nom