стѧза́нїе
стѧза́нїе [стязание]
od Спор
Дч* сущ. состязание, спор. а҆́ще ли же стѧза̑нїѧ сꙋ́ть ѡ҆ словесѝ и҆ ѡ҆ и҆́менѣхъ и҆ ѡ҆ зако́нѣ ва́шемъ (Деян. 18, 15□).
СЦРЯ ‹стяза́ніе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Споръ, прѣніе, состязаніе. ◂ Аще ли же стязанія суть о словеси, и о именехъ, и о законѣ вашемъ. Дѣян. XVIII. 15.□
Фл ‹Состязание›, (‹с(о)тязание› — совр. нет). ▸ Спор; разыскание (совр. нет); соревнование (дрр. нет); спортивная встреча (дрр. нет). ◂ Бер. Остр., Ио. 3, 25.
Фл ‹Стязание›. Совр. нет. ▸ Спор; состязание; разыскание. ◂ Панд. Ант. XI в., л. 121.
ГлтНЗ (ζήτησις, ζήτημα, quæstio, disceptatio) – спор, состязание. Ин 3:25□ Бы́сть же стѧза́нїе ѿ ѹ҆чєни́къ і҆ѡа́нновыхъ со і҆ꙋдє́и ѡ҆ ѡ҆чище́нїи.
чс 2 ЕВ=1 ЕВБ=1
gr стяза́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc