требꙋха̀ [требуха]
od требуха, потроха
Дч* ‹требꙋха́› сущ. (греч. ἔνυστρον) — сущ. потроха, кишки. и҆ раскида́ю требꙋхи̑ на ли́ца ва̑ша, требꙋхи̑ пра́здникѡвъ ва́шихъ (Мал. 2, 3□).
чс *
gr требуха́: S,f,inan; :