чистота̀

чистота̀ [чистота]

od чистота, опрятность, 2. праведность, невинность, целомудрие, святость

Дч* ‹чистота́› сущ. (греч. ἡ καθαριότης) чистота, опрятность; праведность; (ἡ ἁγνεία) невинность, целомудрие, целость, чистота, святость. и҆ ви́дѣша мѣ́сто, и҆дѣ́же стоѧ́ше бг҃ъ і҆и҃левъ: и҆ под̾ нога́ма є҆гѡ̀ ꙗ҆́кѡ дѣ́ло ка́мене сапфі́ра, и҆ ꙗ҆́кѡ видѣ́нїе тве́рди небе́сныѧ чистото́ю (Исх. 24, 10). глаго́ли сынѡ́мъ і҆и҃лєвымъ и҆ рече́ши къ ни̑мъ: мꙋ́жъ и҆лѝ жена̀, и҆́же а҆́ще ѡ҆бѣща́етсѧ ѕѣлѡ̀ ѡ҆бѣ́томъ, є҆́же ѡ҆чи́ститисѧ чистото́ю гдⷭ҇ꙋ (Числ. VI, 2).

Фл ‹Чистота›. ▸ Состояние, свойство чистого (не загрязненного; ясного; правильного; светлого); непорочность, целомудрие; искренность; святость (совр. нет); очищение (совр. нет). ◂ Син. пс., 17, 21. Изб. 1076 г., 76 об. 10.

чс 47 МнП=1 МнО=1 МнК=8 СлП=1 Мол=1 Тип=1 Проч=25

gr чистота́: S,f,inan; sg,nom