і҆ере́овъ [иереов]
Фл ‹Иереов›, ‹иереческий›. Совр. нет. ▸ Принадлежащий иерею, иерейский. ◂ Словн. Дьяч.
Дерив Притяж. к і҆ере́й
чс *
gr іере́овъ: A,poss; :