ѡ҆заре́нїе

ѡ҆заре́нїе [озарение]

od сияние, свет

Сд сияние, свет, διαύγεια: преста́вленныѧ рабы̑ твоѧ̑ свои́мъ просвѣтити ѡ҆заре́нїемъ (просим) пролить на умерших рабов Твоих сияние света Твоего.

Фл ‹Озарение›. ▸ Действие по зн. гл. ‘озарить(ся)’, ‘озарять’, сияние, освещение, свет. ◂ Жит. Феод., 38 об. 2.

чс 42 МнП=1 МнС=2 МнК=11 ТрЦ=3 Акф=2 Тип=1 Сол=1 Проч=3

gr ѡзаре́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc