возгла́вица

возгла́вица [возглавица]

Фл ‹Возглавница›, ‹возглавица›. Совр. нет. ▸ Подушка. ◂ Еванг. 1144 г., 160. Пролог. XV в., 255.

чс *

gr возгла́вица: S,f,inan; :