возгла́вица

возгла́вица [возглавица]


Фл ‹Возглавница›, ‹возглавица›. Совр. нет. ▸ Подушка. ◂ Еванг. 1144 г., 160. Пролог. XV в., 255.


чс *


gr возгла́вица: S,f,inan; :