возста́витисѧ

возста́витисѧ [возставитися]

САР-1 ‹Возставля́юсь›, ‹ся›, ешися, вля́тися. гл. страд.
Возставляемъ бываю.
‹Паки возставится на прежнее›. Исаіи. XXIII. 17.
→САР-1 т.5, с.809

чс *

gr возста́витися: V,pf,intr,med; :