возста́витисѧ
возста́витисѧ [возставитися]
САР-1 ‹Возставля́юсь›, ‹ся›, ешися, вля́тися. гл. страд.
Возставляемъ бываю.
‹Паки возставится на прежнее›. Исаіи. XXIII. 17.□
→САР-1 т.5, с.809
чс *
gr возста́витися: V,pf,intr,med; :
возста́витисѧ [возставитися]
САР-1 ‹Возставля́юсь›, ‹ся›, ешися, вля́тися. гл. страд.
Возставляемъ бываю.
‹Паки возставится на прежнее›. Исаіи. XXIII. 17.□
→САР-1 т.5, с.809
чс *
gr возста́витися: V,pf,intr,med; :