вра́нїй [враний]
СЦРЯ ‹вра́ній› ‹яя›, ‹ее›, пр. Церк. ▸ Тоже, что ‹воро́ній›. ◂
Фл ‹Враний›. Совр. нет. ▸ Прил. к ‘вран’ и ‘врана’. ◂ Жит. Сав. осв., 123.
Дерив Притяж. к вра́нъ, вра́на
чс -
См. вра́нъ:, вра́новъ: