вра́нїй

вра́нїй [враний]


СЦРЯ ‹вра́ній› ‹яя›, ‹ее›, пр. Церк. ▸ Тоже, что ‹воро́ній›. ◂


Фл ‹Враний›. Совр. нет. ▸ Прил. к ‘вран’ и ‘врана’. ◂ Жит. Сав. осв., 123.


Дерив Притяж. к вра́нъ, вра́на


чс -

См. вра́нъ:, вра́новъ: