грꙋ́дїе
грꙋ́дїе [грудие]
od ком земли, гряда
Сд ком земли, гряда, βῶλος: со грꙋ́дїемъ са́да своегѡ̀ с грядами сада своего (Иез 17,7□).
Дч* сущ. (греч. βῶλος) — груды, гряды. є҆́же напаѧ́ти себѐ со грꙋ́дїемъ са́да своегѡ̀ (Иез. 17, 7□).
СЦРЯ ‹гру́діе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Кучка, на которой что либо растетъ. ◂ Лозіе свое испусти ему, еже напаяти себе, со грудіемъ сада своего. Іезек. XVII. 7.□ Съ грудіемъ прозябенія своего изсхнеть. Іезек. XVII. 10.□
чс 1