жри́ца

жри́ца [жрица]


od жрица


Дч* женщина, избранная приносить жертвы.


Фл ‹Жрица›. ▸ Женск. к ‘жрец’. ◂ Прол. XV в., 58 об.≈


Дерив Женск. к жре́цъ


чс -

См. жре́цъ: