и҆стры́ти

и҆стры́ти [истрыти]

Фл ‹Истрыти›. Совр. нет. ▸ Разрушить, погубить. ◂ Гр. Наз. XI в., 207.≈

САР-1 ‹Изтрыва́ю›, еши, изтрыва́ти, изтры́ти. гл. д. Сл.
Разрушаю, сокрушаю.
‹Аще послетъ ихъ на супостаты, идутъ, и истрываютъ горы, и стѣны›. 2. Эздр. IV. 4.
→САР-1 т.6, с.280

чс -

См. истрыва́ти: