ѹ҆торга́ти
ѹ҆торга́ти [уторгати]
СЦРЯ ‹уторга́ти› ‹га́ю›, ‹га́еши›; ‹уто́ргнути›, гл. д. Церк. ▸ Отламывать, отторгать. ◂ Сотвори себѣ подъ тѣмъ древомъ хижину, древа того вѣтвей уторгнувъ. Прол. Февр. 4.
Фл ‹Уторгати›, ‹уторгнути›, ‹уторзати›. Совр. нет. ▸ Отламывать; отрывать; отторгать. ◂ Прол. Февр., 4.
чс -
См. ѹ҆то́ргнꙋти