ка́нꙋти

ка́нꙋти [канути]


od капать, таять


Св ‹ка́пати, ка́нꙋти› — падать каплями, капать. Небеса кануша от лица Бога синаина (Пс. 67, 9) — небеса таяли (испускали капли) от присутствия Бога на горе Синае.


чс *


gr ка́нути: V,ipf,intr; :