ка́нꙋти [канути]
od капать, таять
Св ‹ка́пати, ка́нꙋти› — падать каплями, капать. Небеса кануша от лица Бога синаина (Пс. 67, 9□) — небеса таяли (испускали капли) от присутствия Бога на горе Синае.
чс *
gr ка́нути: V,ipf,intr; :